* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жали, горо, жали, не нажалила се!
Плачи горо, плачи, двама да плачеме!
Та що ти са, горо, коренье подкопани?
Та що ти са, горо, стебла изкъртени?
Та що ти са, горо, лиске пожълтени?
Дали те е, горо, слана осланила?
Или те е, горо, пожар опожарил?
А гора й вели, вели и говори:
- Нито ме е слана осланила,
нито ме е пожар опожарил;
а снощи минаха три синджири робе,
първни синджир, все млади юнаци;
втори синджир, все млади девойки,
треки синджир, все млади невести!
Сос нодзе ми коренье изкопаха,
сос глави ми стебла изкършиха,
сос души ми лиске изсушиха!
- И мене е, горо, майка оженила;
оженила, горо, на зло намерила,
на зло свекор, горо, на по-зла свекърва;
а па любе, горо, върли кеседжия;
веке ми се, горо, досадило,
досадило, горо, додеяло,
да си перем, горо, кървави кошули
и да трием, горо, кървави ножове!
Весден ходи, горо, друмища, пътища,
та убива, горо все млади юнаци!
Снощи дойде, горо, дойде и донесе,
дойде и донесе, горо, ръка от юнака;
на пръстите му, горо, пръстен бурмалия;
на пръстено, горо, писмо подписано,
писмо подписано, горо, име - Михаиле!
Тая е ръка, горо, на моего брата,
на моего брата, горо, брата Михаила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013