* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Провикнала се Еленка
от високите хамбари,
от писаните пармаци:
- Мор, Боже, додяло ми
по срединощем да ставам,
хайдути да си посрещам,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия!
Снощи ми Стоян донесе
братова глава да крия -
много ми, Боже, досвидя,
кажи ми какво да правя,
от Стоян да ме отървеш?!
Докато си Еленка викаше,
отде я зачу Иванчо,
Иванчо, младо търговче,
то на порти чука и лопа:
- Я излез, Еленке, при мене,
от Стоян да те отърва,
на мене жена да станеш.
Еленка му викаше:
Постой, почакай, Иванчо,
аз имам мъжка рожбица,
сетнинко да я полюлея.
Заплака Еленка и го остави,
и тя при Иванчо отиде.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко
и наемат гора зелена...
И тъй са двама забягнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013