* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
руса си коса разплиташе,
дребно сълзи ронеше,
Богдана люто кълнеше:
- Богдане, Бог да те убий,
Богдане, дотегнало ми е
всяка ми вечер донасяш
по една глава човешка,
човешки глави да крия,
кървави ризи да пера.
Тази ми вечер донесе
една ми риза мъничка,
и в ризата ръчичка,
на ръчичка златен пръстен,
на пръстена е писано -
на мойто братче името,
на мойто братче Иванчо!
Богдан Грозданки думаше:
- Мър, мълчи, Грозданке, не плачи,
времето беше мъгляво,
не можах да го позная
и глава му отсякох.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013