* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми,
дребни си сълзи ронеше
и на Богдана думаше:
- Богдане, додяло ми,
Богдане, довило ми е,
всяка вечер дохождаш,
кървави ризи донасяш,
кървави ризи да пера
и остри саби да точа,
човешки глави да крия.
Снощи си, Богдане, дойде,
кървава риза донесе,
в ризата ръчица,
и на ръчица пръстенче,
и на пръстена написано
името на моя братец.
Богдане, Бог да те убий,
че си убил брата ми!
Богдан Грозданки думаше:
- Прости ме, прости, Грозданке,
мъгла бе, та го не видях
в тъмното, го не познах,
че бил твой братец Иванчо.
Грозданка дума Богдана:
- Богдане, Бог да те убий.
Богдане дувило ми й
хайдутин да те дочаквам,
дочаквам и изпровождам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013