* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Черняй, черняй, горо,
с тебе да черняем,
ти за твойто листе,
я за мойта младост!
Тебе, славна горо,
рано изгорила,
изгори, попари,
мене майка, горо,
малка оженила,
оглави, зачерни.
Твойто листе, горо,
пак ще да порасне,
мойта младост, горо,
нема веч да дойде.
Майка ми е, горо,
малка оглавила,
оглави, зачерни,
бър да ме е дала
когото съм щяла,
щяла и речила,
ами ме й отдала
на луда гидия,
на зъл кесенджия.
Денем лежи, горо,
под дебели сянки,
вечер ходи, горо,
царюм дълги друми.
Всяка вечер, горо,
по коня докарува,
по риза донася,
по риза кървава.
Снощи вечер, горо,
два коня докара,
две ризи донесе,
две ризи кървави.
Във едната риза,
във десния ръкав
ръчица десница.
На малко хи пръстче
пръстенце сребърно,
че как мяза, горо,
на моето братче,
братче ми Иванчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013