* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Маринка из село ходеше,
ходи Маринка, хем вика:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде да му пристана,
да ме от Беля отърве,
от дели Беля пантата,
че ми вече дотегна
вечер до късно да чакам,
кървави ризи да изпирам,
човешки глави да крия!
Снощи се Бельо завърна,
до две ми глави донесъл,
до две ми глави човешки.
Едната беше батюва,
другата беше татюва.
Тогава Марко се обади:
- Ела при мене, Маринке,
аз нямам булче хубаво.
Че я на конче покаче,
отзад на къча му,
и през гората тръгнали.
От гора Бельо излезе
и на Марко думаше:
- Какво е туй отзад на коня?
Марко на Беля отговаря:
- Отдалеко си булче вземах,
хайде кръстник да ми станеш.
- Чакай тогава, да ти булче честитя!
Марко си булче забули
и на Беля отговаря:
- Кръстник със булка не говори,
даже я в очи не поглежда,
защото е от Бога грехота!
И си Марко отмина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013