* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Слънце зайде, горо, зад гора зелена,
булка върви, горо, през гора зелена,
дете носи, горо, дете пеленаче,
дете пеленаче, дете годиначе,
сълзи рони, горо, пеленки му мокри,
и на гора, горо, тихом отговаря:
- Горице ле, горо, моя разговоро,
черней, горо, черней, двама да чернейме,
ти за листе, горо, аз за първо либе.
Тебе те е, горо слана осланила,
мене ме е, горо, мама зачернила.
Че не ме дала мама, кого съм щяла,
най ме й дала мама на лудо, на младо,
на лудо, на младо, върла кеседжия.
Дене ходи, горо, във дълбоко доле,
ноще ходи, горо, по широко друме,
да преваря, горо, клети сюрмаси,
да им вземе, горо, тежкото имане,
дето са го, горо, със пот печелили.
Снощи ходи, горо, и снощи донесе,
армаган донесе - ръчица десница.
На ръчица, горо, на малкия пръстец,
на малкия пръстец пръстенец маламен,
на пръстена, горо, черно слово пише.
Аз разчетох, горо, ситно черно слово -
тази бе ръчица на моя мил братец.
Тежко й горко, горо, на моята, мама,
един син имала, без него остала!
Тебе казвам, горо, на мама не смея,
на мама не смея, че ми й заръчало:
"Оти-щеш, каза-щеш - главата ти ще иде!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013