Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка из двора ходеше,
хем се на Бога молеше:
- Отърви ме, Боже, избави ме
от този Марка торлака,
от Марка кеседжията,
от Марка беладжията!
Бактисах, Боже, сандисах,
все сутрин рано да ставам,
чимширни порти да отварям,
да му кончето поемвам,
поемвам, да го разхождам.
Кървави ризи да пера,
в комини да ги сушавам,
кървави саби да трия,
в мазии да ги разкачам,
човешки глави да крия
из високите дръвници.
Кат се Грозданка молеше,
Велю из пътя вървеше,
той си Грозданка зачу
и на Грозданка продума:
- Грозданке, булка хубава,
хайде ми, мъри, пристани,
на мене булка ти стани.
Аз ще те тебе избавя
от този Марка торлака.
Грозданка дума на Веля:
- Велю ле, младо търговче,
я постой малко, почакай,
в мала градинка да увляза,
три жълти дюли да откъсна
и аз във къщи ще ида,
две малки рожби да залъжа,
стара свекърва да излъжа,
и аз с тебе ще дойда,
на тебе булка да стана.
Постоя Велю, почака.
Грозданка в градинка улиза,
три жълти дюли откъсна,
право в къщи улиза,
две малки рожби залъгва
и стара свекърва излъгва.
И тя със Веля тръгнала,
на Веля булка да става.
Вървели, що се вървели,
минали поле широко,
ще влизат в гора зелена.
Грозданка дума на Веля:
- Велю ле, младо търговче,
кръсте си пояс разпаши,
на две го натки направи,
ти да ме мене забулиш
и ний през гора ще минем,
тази ми гора юнашка,
юнашка гора, хайдушка.
Нашия Марка торлака,
в тази ми гора живее,
ако би да ни той срещне,
да не може да ме познае.
Велю си пояс разпаса,
на две го натки направя,
той си Грозданка забуля.
Вървели, що се вървели,
ето ти Марка насреща.
Марка на Веля думаше:
- Вельо ле, младо търговче,
накъде, Вельо, отиваш?
Велю на Марка думаше:
- И аз се, Марко, посгодих,
хубава булка намерих,
хубава булка, бе, Пенка.
И аз тръгнах тебе да диря,
тебе за кръстник да каня,
да дойдеш, да ни венчееш.
Марка на Веля думаше:
- Я си булото поиздигни,
да ти булчето аз видя,
дето го толкова хвалиш,
дали е толкоз хубаво.
Велю на Марка думаше:
- Ти нали знаеш, бе, Марко,
българския обичай какъв е -
кръстник кумичка не бива
никога да я погледне
в челото между веждите.
Марка на Веля думаше:
- Я постой малко, почакай,
и аз във село да ида,
да си Грозданка поканя,
млада кръстничка да стане,
млада кумичка да венчее.
Марко си конче пошибна,
право си у тях отива.
Той на портата похлопна
и на Грозданка викаше:
- Грозданке, либе Грозданке,
ела ми порта отвори,
голям армаган ти нося -
млада кръстничка ще станеш,
млада кумичка ще венчееш,
млада кумичка, бе, Пенка,
със Велю, младо търговче!
Де го е майка му зачула
и тя е навън излязла,
викнала и заплакала,
и тя на Марка думаше:
- Марко ле, майка, Марко ле,
то не е, Марко, бе, Пенка,
а най е, Марко, Грозданка,
Грозданка, твойта стопанка!
И тя на Веля пристана,
на Веля булка да става.
Марко, тез думи кат зачу,
и той си конче завърна,
и тръгна Веля да стига.
Че ходи, Марко, че търси,
от село на село ходеше,
от град на град питаше,
не можа да ги намери.
Че му се кончето запряло,
много се Марко ядоса
и той от кончето слезе,
на кончето глава отряза.
Най-после Марка намисли
на света просек да стане.
Съблече дрехи юнашки,
закачи сабя по голо,
облече дрехи просешки,
нарами кривак божешки,
закачи торба през рамо
и тръгна Марко да проси.
От село на село ходеше,
от къща на къща просеше,
най-подир у Котел пристигна.
Край Котел - село голямо,
накрай чешма имало.
Той си Грозданка там видя -
на чешма вода налива.
Той на Грозданка думаше:
- Их, гиди, булка Велювице,
имаш ли място за мене,
тоз вечер да си нощувам?
Грозданка дума на просек:
- Ей, гиди, просек на света,
аз имам място широко,
но имам либе търговче,
да ида, да го попитам
дали и то каил ще стане...
Грозданка котли вдигнала,
тръгнала да си отива.
Марко след нея вървеше,
Грозданка дума на просек:
- Ей, гиди, просек на света,
от село на село като ходиш,
от къща на къща като просиш,
за Марка нищо не чу ли,
за нашио Марка турлака?
Просек Грозданки думаше:
- Ей, гиди, булка Велювице,
Марко се отдавна помина,
тий му четирсе слагаха.
Кат му четирсе слагаха
и аз се у тях, бе, случих,
на мене тий раздадоха
пръстена, мари, мената.
И той си ръкате подаде.
Грозданка, пръстен като видя,
стрела я у сърце удари.
Грозданка у двори улиза
и просек след нея улиза.
Грозданка вика на Веля:
- Вельо ле, младо търговче,
я излез, Вельо, я излез,
голям армаган ти нося.
Този ми просек на света
и той ни радост донесе -
Марко се отдавна поминал!
Радвай се, Вельо, радвай се,
от сега, Вельо, нататък -
рахат на хоро ще играем,
свободна търговия ще правим!
Велю на Грозданка продума:
- Грозданке, либе Грозданке,
напълни блюдо жълтици,
да си просека надариш,
дет ни армаган донесе.
Грозданка блюдо напълни,
на просек жълтици даваше.
Просек Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
мойта е торба скъсана
и тя жълтици не носи.
Грозданка при просек отива,
насила му пазва разтваря,
да му жълтици насипе.
Кат му пазвата разтваря,
нали му сабята видела
и му сабята познала.
Ясно се й тя спровикна:
- Вельо ле, младо търговче,
то не е просек на света,
а най е Марко торлака,
наш Марко - беладжията,
наш Марко - кавгаджията!
Марко на Веля продума:
- Знаеш ли, Вельо, помниш ли,
като ме у гората срещнахте
и ме за кръстник канихте,
да дойда, да ви венчея.
И аз сега, Велю, пристигнах
да ви двамата венчея?
И вий при мене елате,
нещичко ще ви аз кажа.
Велю, Грозданка - двамата,
и те пред Марка застават,
Марко си сабя измъкна,
като се наляво завъртя,
дорде се надясно обърна -
самичък Марко остана.

 


Разград, кв. Гецово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013