* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жална горо, жал ми е на тебе,
на тебе и на моята майка,
защо ме е млада оженила,
оженила, на зло намерила,
на зъл свекър, на по-зла свекърва,
двата девера - два люти змея,
една зълва - змия трооглавка,
а либето връли арамия.
Въздън пие, сва ноч хайдукуе,
сва са му ноч порти затворени,
къде иде, по нещо доноси.
Снощи ойде, у зори си дойде
и донесе струньени дисази,
у дисази кървава махрама,
у махрама рука от юнака,
на руката, на малкото пръсте
на пръстето пръстен бурменлия,
на пръстено име написано,
името на брата ми Дамяна.
Додека е дума издумала,
те ти идат Дамянови момци,
повикная Дамянова сестра:
- Айде, сестро, Дамянова сестро,
айде, сестро, Дамяну на сватба!
Проговара Дамянова сестра:
- Чекайте ме, Дамянови момци,
справа да справим, бело да облечем.
Проговарят Дамянови момци:
- Айде, сестро, Дамянова сестро,
справа, сестро, нема да ти требе.
Ка дойдова до гора зелена,
проговара Дамянова сестра:
- Аво, момци, Дамянови момци,
како гора на восък мирише?
Проговарят Дамянови момци:
- Тая гора тека си мирише!
Ка стигная до поле широко,
проговара Дамянова сестра:
- Како поле на тамян мирише?
Проговарят Дамянови момци:
- Това поле тека си мирише!
Ка стигная Дамянови двори,
що да види Дамянова сестра -
Дамян мъртав лежи, с платно покрит.
Проговара Дамянова сестра:
- Жали, горо, двете да жалиме,
да жалиме брата ми Дамяна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013