* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Невеста е сред гора стояла,
сва е гора от хубост светела,
невеста си милно, жално дума:
- Жална горо, жал ми е на тебе,
и на тебе, и на моя майка -
дека си ме млада ожените,
ожените, млада зацърните,
къде млада, къде надалеко;
на зъл свекър, на по-зла свекърва,
два девера - зелени гущере,
девет зълви - девет осойници,
две етърви - до две пепелянки,
али младо - върла арамия!
Весден оре по поле широко,
весден са му порти затворени,
сва ноч са му порти отворени,
сва ноч ходи, сва ноч хайдукуе
и ми носи крадено имане.
И синоч е из хайдуци дошел,
и доведе конче вихрогонче,
на кончето струньени дисадзи,
у дисадзи ръка на юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстено име написано -
мило име на брат Маноиле.
Па си питам лудо арамия:
"Защо уби брата Маноила?"
А оно ми потийо говори:
"Тъвно беше, либе, не видо го,
мъгла падна, либе, не позна го!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013