* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жал ми, горо, жал ми е за тебе,
за теб, горо и за мойта младост.
Тебе те е слана осланила,
мене мама млада оженила,
оженила, на хайдутин дала,
на хайдутин, млада харамия.
Денем, нощем по горите скита
и на мене армаган донася.
Снощи вечер армаган донесе,
армагано - риза кървавена
и у риза ръка отрезана,
на ръката два златни пръстена.
На пръстени подпис написано,
подписа е мойто мило братче.
Жал ми, горо, жал ми е за тебе,
за теб, горо, и на мойта майка,
твойте листи пак ще се подкарат,
мойта младост нема да се върне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013