* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка, мамо, Грозданка,
Грозданка по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
майка си люто кълнеше:
- Да се провалиш, мамо бе,
дето ме, мамо, отдаде
на Марко, на кеседжията,
на Марко, баш хайдутина,
че ми се вече доядяло
кървави ризи да пера,
хайдушки глави да крия,
ръждиви саби да трия!
Като ми вечер дохожда,
дохожда и ми донася,
по една риза кървава,
по една глава хайдушка.
Снощи ми, мамо, пак дойде,
пак дойде и пак донесе
една риза кървава
и в ризата вита, завита,
една ръчица десница.
На най-мъничкото пръстче
едно ми златно пръстенче,
на пръстенчето писано
на мойто братче името,
на мойто братче Иванчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013