* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Слънце зайде, горо, зад гора зелена,
булка върви, горо сестро, през гора зелена.
В ръка носи дете пеленаче,
дете пеленаче, дете годиначе.
И на гора тихом отговаря:
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
че те тебе слана осланила,
пък мене ме мама оженила,
на ме даде на лудо, на младо.
Дене ходи по дълбоко доле,
ноще ходи по широко двори,
да преваря кални добруджанци,
че им взема тежката печала.
Преварило моето мило братче,
че му взело, ръчица десница.
Донесе я, на мене я даде.
Аз си познах, пръстен на пръста му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013