* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви през гора зелена,
през брод върви и в ръка носи,
и в ръка носи дете пеленаче.
Дребни сълзи рони, та си дете къпе,
та си дете къпе и на гора дума:
- Черней, горо, черней, мила сестро,
черней, горо, двама да чернеем,
ти да гориш, горо, за зелено листо,
аз да плача, горо, за моята младост,
че ме мама млада оженила,
та ме дала на туй лудо-младо,
та ме не е дала на първото либе.
Денем ходи по дълбоко доле,
нощем ходи по широко поле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013