* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
сребърни гривни дрънкаше,
златно кандило миеше,
дребни си сълзи ронеше,
Богдана люто кълнеше:
- Боже ле, омръзнало ми,
Боже ле, додеяло ми
от този Богдан войвода,
кървави саби да мия,
кървави ризи да пера,
на конче крака да трия,
човешки глави да крия!
Снощи ми вечер донесе
една ми десна ръчица,
със един пръст останала,
на пръста пръстен сребърен,
на пръстен име писано -
на моя братец Янаки.
Богдане, Бог да те убие,
защо ми братец погуби?!
Това Грозданка думаше
и се на порти изтропа.
Грозданка вика извътре:
- Че кой ми тропа на порти
по това време нощяно?
Саймени тропат и викат:
- Отвори, бульо, портите!
Богдан войвода дириме.
Богдан Гроздана говори:
- Бульо, Гроздано убава,
много си ме укривала,
и сега да ме укриеш!
Гроздана дума саймени:
- Нема го тука Богдана!
С уста им вика "Нема го!",
с очи им кима "Тука е!"
Саймени в двора влезнаха,
Богдан войвода хванаха,
опък му ръце вързаха,
че си Богдана караха
през тая гора зелена.
Богдан саймени говори:
- Една ми ръка отвържете
да са във гора прекръстям,
на гора да са помоля,
та да ми гора прощава,
що съм й трева погазил,
що съм й клони потрошил,
що съм й вода напивал.
Че го саймени слушаха,
та му ръка отвързаха.
Че рипна Богдан, ирерипна,
през девет гори премина
и па си у тях отиде,
улови буля Гроздана,
че й краката отряза,
краката до колената,
ръцете до рамената.
Па се извикна, провикна:
- Да знаеш, бульо, да помниш,
как се войвода предава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013