* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздано, моме хубава!
Гроздана дворе метеше,
дребни си сълзи ронеше,
и на майка й кълнеше;
руси си коси чешеше
и на майка й кълнеше;
сребрено кандило миеше,
на майка лютом кълнеше:
- От Бога да найдеш, мале ле,
що ме даде далеко,
през три ми гори, четири,
през девет води студени,
на тие върли харамие -
ден ваздаден порти затворене,
нощ, вса нощ, порти отворене.
Ето го любе де дойде,
та й вели говори:
- Гроздено, моме хубава!
Що ти е, Гроздено, та плачеш?
И га ке дойдем, празен не дохода!
От що ми ти се додеяло -
рамни ми дворе метеш,
и дребни сълзе рониш?
- Бре, варай, любе, та младо!
Мене ми се додеяло
от тенки пушки полненье,
от йостре сабе точенье:
ден ваздаден порти заторване,
нощ, вса нощ, порти отворене,
кървава cабя доневаш!
Кай си изкара остра сабя,
та си погуби Гроздена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013