* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Седнала ми Яна
под бела лозница,
под църна църница,
църни конци сучи,
дробни солзи рони,
майка луто колни:
- Да би окьорела,
майко, ослепела,
що ме даде, майко,
за той пусти Груйо -
Груйо армия,
Груйо кеседжия!
Здодеяло ми се
веке переейкюм
кървави кошули!
Да ме дадеш, майко,
за орач, за копач,
ке ораф, ке копаф,
Груйо не го вземаф,
Груйо харамия,
Груйо кеседжия!
Още завал Яна
речта не дорече,
ай ете го Груйо,
кай й носи Груйо
чоена долама
со се десна ръка.
На ръка имаше
една бурма-пръстен,
пръстенот пееше,
дека йе от брат йе -
той юнак Гьоргия.
Още завал Яна
речта не дорече,
ай ето го брат йе
кай клука на порта:
- Ай отвори, Яно,
на сватба те каним,
брата ке жениме -
той юнак Гьоргия.
- Ой ти, море брате,
лъжи кого лъжиш,
мене не ме лъжи!
Аберот ми дойде
още во недела,
време кай поручек.
Чекай, брате, чекай,
Груйо да кандисам -
Груйо кеседжия!
- Ой ти, море Груйо,
Груйо домакине,
шура ме каниме!
Се излъга Груйо,
се облече Груйо,
на сватба ке оди.
Ойле що ми ойле
близо до пол пъто -
кай ми гледа Яна
двайцана гробари
гроб да ми копаят.
Изговори Яна
гръчки-послоечки
- Ой вие, гробари,
два гроба копайте -
двайца ке носиме!
Ойле, що ми ойле,
во майкини дворье
Кай ми слуша Яна
тънкине гласои
мъртоец да плачат.
Ми однесле Гьорги
на гробища пусти.
Изговори Яна:
- Ой ти, море Груйо,
Груйо домакине,
ай влези си, Груйо,
шура да наместиш!
Се излъга Груйо,
влезе натре в гробо
шура да намести.
Извикала Яна
гръчки-послоечки:
- Ой вие, гробари,
'си да засипиме
Груйо кеседжия -
що сторил, да найди!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013