* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Вино пие, мамо, вино пие
момче яръмлийче,
вино пие, мамо, вино пие,
вино и ракия.
Вино пие, мамо, вино пие
във хладни механи,
я ракия, мамо, я ракия
на Демир капия.
Слуга му бя, мамо, слуга му бя
Московска девойка
(и т.н.)
Как си служи,
чаша не долива;
сълзи рони,
та чаша долива;
как долива
и майка си кълне:
- Бог я убил
мойта стара майка,
Бог я убил,
Бог да я порази!
Ний си бяхме
дур девет ми сестри,
всяка даде
орачу, копачу;
мене даде
на млад кеседжия.
Деня пие
във хладни механи
със баш чорбаджии,
нощя ходи
по друм, по пътища.
Снощи отиде
и снощи донесе
от мешин дисаги,
във дисаги
от юнака ръка.
Кога видях,
на малкото пръстче,
на пръстчето -
сребърно пръстенче;
кога видях -
че то братово ми!...
Аз му реках:
"Какво стори, либе?
Тази ръка, либе,
братова ми ръка,
братум ръка, либе,
братово пръстенче!"
Я то мене, мамо,
тихо отговаря:
"Тъвно беше, либе,
тъвно - не го видях,
мъгла беше, либе,
мъгла - не го познах!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013