* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви през гора зелена,
в ръце носи дете у пелени,
сълзи рони, пелени му пере,
клони сважда, та му люлка връзва,
и на гора, жално, милно дума:
- Плачи, горо, плачи, сестро,
двамка да поплачеме,
ти за твоите листа, горо,
аз за мойта младост.
Твоите листа на пролет ще дойде,
мойта младост няма да се върне,
че мен мама не ме дала
дека съм аз искала,
ами ме е мама дала
на туй лудо-младо.
Всяка вечер ми донасят
все кървави ризи да пера,
все кървави ризи, все юнашки глави.
Тази вечер ми донесе братовата ръка
и аз си я познах по братовия пръстен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013