* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Марийка по двор ходеше
и дребни сълзи ронеше, (2)
и се на Бога молеше:
- Боже, додяло ми се,
додяло и довидяло
кървави ризи да пера,
ръждави саби да трия, (2)
юнашки глави да крия!
Снощи си Марко пак дойде,
кървави ризи донесе
и в ризите завита
на моя братец ръката
и на вуйчо ми главата,
на ръката злат пръстен
по пръстена го познах.
Боже ле, додяло ми са,
додяло и довидяло.
Да има нейде някого,
да дойде, та да му пристана,
пристана, да му уйдисам,
от Марко да се отърва.
От де я зачул, бре, Бельо,
Бельо ми, баш чорбаджия,
той на Марийка продума:
- Марийке, Маркова булка,
хай ми, Марийке, пристани,
във нашето село да идем
и ти чорбаджийка да станеш.
Марийка дума на Бельо:
- Бельо ле, баш чорбаджийо,
как да ти, Бельо, пристана,
като през гора минеме,
на пътя Марка ще срещнем?!
Като ни, холан, познае
и двамата ще на погуби...
Бельо Марийки думаше:
- Марийке, булка хубава,
не мисли, не се кахъри.
Аз ще го лъжа, излъжа,
и пак през гора ще минем.
Че му Марийка уйдиса,
уйдиса, та му пристана.
Като през гора вървели,
насред гората стигнали,
на пътя Марка срещнали.
Марко на Бельо продума:
- Бельо ле, братовчедино,
къде си ходил, бре, Бельо?
Бельо на Марко продума:
- Аз ходих, Марко, надолу,
надолу към то селата.
Една ми мома пристана
и тебе Марко те търсех,
те търсех да те калесам -
кръстник да ми кумуваш
и Марийка - млада кръстница.
Марко на Бельо продума:
- Я чакай, Бельо, да видим,
дали ти е лика- прилика?
Бельо на Марко продума:
- На път се булка не гледа,
на пътя и по среди-нощи.
Марко се много зарадва
и си във къщи отиде,
и си на порти похлопа,
и на Марийка извика:
- Либе Марийке, Марийке,
стани ми порти отвори.
Всяка те вечер кахърях,
таз вечер ще те зарадвам.
Мене ме Бельо покани
да ида крстник да стана
и тебе - млада кръстница.
Не излезе Марийка хубава,
най излезе Марковата майка,
тя си на Марко продума:
- Няма я булка Марийка,
тя си на Бельо пристана,
на Бельо, баш чорбаджия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013