* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем -
ти за зелен листец, горо,
аз за първо либе,
че теб те е, горо сестро,
слана осланила,
пък мене ме е, горо,
мама изгорила,
че не ме е дала, горо сестро,
когото съм искала -
най ме е дала, горо сестро,
на едно лудо-младо.
Денем ходи, горо сестро,
в гори и планини,
нощем ходи, горо сестро,
из дълбоки доли -
да посреща, горо сестро,
лятните романци,
да им взема, горо сестро,
лятната печалба.
Че ми носи, горо сестро,
все човешки глави,
че ме кара, горо сестро,
нощем да ги крия.
Снощи дойде, горо сестро,
я че ми донесе, горо сестро,
братова ми ръка
и аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013