* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Янка мами дума:
- Мамо, мила мамо,
ние бяхме, мамо,
дор три милни сестри,
един милен братец.
Първа даде, мамо,
на орач, на копач,
на кален чифчия,
втора даде, мамо,
на грък, на бакалин,
мене даде, мамо,
на върлио хайдутин,
дето варди, мамо,
царюграшко друми.
Че той не оставя
човек да премине,
птиче да прехвръкне,
все да го удари,
все да го замяри.
Ката вечер иде,
по риза донася,
по риза кървава,
тази вечер доде,
две ризи донесе,
две ризи кървави.
Язи седнах, майко,
седнах да ги пера,
я пък той ми рече:
"Крий ги, Янке, крий ги!"
Ризата разгънах,
във едната риза
челяшка ръчица,
десната ръчица,
на пръсто му, мамо,
сребърен му пръстен,
на пръстено, мамо,
името писано.
Аз, като я видях,
видях и я познах,
че й на мойто братче.
Викнах, та заплаках,
я пък той ми рече:
"Мълчи, Янке, мълчи,
брата ти се жени
във гора зелена."
Я пък яз му реках:
"Хай, да ме заведеш
на братова сватба!"
Я че ме поведе
не у път, не у пътека,
през гора зелена,
я че ме заведе
сред гора зелена,
я че там ми рече:
"Гледай, Янке, гледай,
де се видят, Янке,
големите орли,
там е, мари Янке,
братовта ти сватба!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013