* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Бог да бие, бела Файдо, мори, мойта стара майка, мойта стара майка,
що ме мене млада оженила,
та па ме е на зло намерила,
на зол свекър, на по-зла свекърва,
две зълвета - две люти змийчета,
два девера - два черни гарвана,
две етърви - до две селски кучки.
Либето ми - върла арамия,
вечер ойде, към полунощ дойде,
цел ден му са порти затворени,
са нощ му са порти отворени;
весден ходи лудо на обуща,
санощ ходи на свински опинци -
да убива все млади юнаци.
Снощи ойде и ми дар донесе -
дар ми носи, ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
у ръката от мома плетенка.
Ръката е като братовата,
плетенката като сестрината,
пръстено му като снахина ми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013