* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Стойка мама дума:
- Мале, мила мале,
ще те кълна, мамо,
кълна и проклинам,
че ние бяхме, мамо,
дор девет дъщери,
ти ни даде, мамо,
по върли чифчии,
мене даде, мамо,
на Марко хайдутин.
Марковата врата
деня се не отваря,
вечер се не затваря,
ката вечер ходи
хайдутлук да прави.
Той донася, мамо,
в конската торба
една човешка глава.
Снощи отиде, мамо,
хайдутлук да прави,
той донесе, мамо,
в конската торба,
една човешка глава,
една дясна ръчица,
на малкото пръстче -
сребърно пръстенче,
пръстенчето писа -
моят брат Иванчо.
Като го видях, мамо,
от сърце заплаках,
от уста се засмях.
Той ми рече, мамо:
"Стойке ма, пръвнино,
ако беше заплакала,
бих те погубил,
добре че се засмя,
живот ще живееш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013