* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Деляна Богдане дума:
- Богдане, Бог да те убие!
Вече ми мене дотегна
кървави ризи да пера,
ръждива сабя да трия,
човешки глави да крия.
Богдане, Бог да те убие!
Защо си убил брата ми,
брата ми, брата Иванча,
брата ми, брата по-малък?
Богдан Деляна продума:
- Прости ми, прости Диляно,
Диляно, първо венчило!
Пиян бях и не видях го,
тъмно бе и не познах го,
питах го, не се обади
и аз се люто разсърдих,
и му главата отрязах.
Докато си Богдан издума,
дворът се пълен напълни
със сеймени, с бюлюкбашии.
Сеймени думат Диляно:
- Диляно, булка хубава,
къде е Богдан, Диляно?
Диляна дума: - Няма го!
С устата казва: - Няма го!
С очите казва: - Тука е,
тука е горе в стаята,
златна ябълка подхвърля,
с мъжко детенце играе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013