* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори калдъръмени,
дребни си сълзи ронеше
и на Стояна думаше:
- Отяло ми се, Стояне,
отпило ми се, Стояне,
дотегнало ми, Стояне,
тоз живот, Стояне, с тебе!
Че всяка вечер дохождаш,
кървави ризи донасяш,
мене ми вече дотегна,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
Снощи пак дойде, Стояне,
кървава риза донесе,
в ризата ръчица,
на ръчицата пръстенче,
на пръстенчето писано,
на мойто братче името.
Не ти ли, Стояне, домиля,
не ти ли, Стояне, догреша,
братчето ми да заколиш?!
Стоян Грозданки думаше:
- Грозданке, либе Грозданке,
не можах да го позная,
мъгляво беше времето,
затова и него погубих...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013