* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ходи Иринка по двори,
ходи по двори и плаче:
- Кандисах, Боже, бактисах
от този Желю войвода!
Всяка ми вечер дохожда,
остри ми ножове да трие,
човешки глави да крие.
Снощи ми Желю донесе
една ми ръка човешка,
на ръка ми златен пръстен,
на пръстен - име братово,
много ми, Боже, дожаля...
Отде я зачу тоз Марко,
той при Иринка отиде,
с бяло я було прибули,
и я на конче покачи.
Като по пътя вървеше -
срещу му Желю идеше,
Желю на Марко думаше:
- Каква е, Марко, тая булка?
Марко на Желю думаше:
- Стягай се, Жельо, отягай се,
тебе кръстник ще правя!
Желю се много зарадва.
Като при порти той стигна
и на Иринка повика:
- Излез ми, Иринке, отвори!
Не излезе Иринка хубава,
а излезе Желюва майка,
тя си на Желю продума: (...)
- Конче ле, вихрогонче ле,
ако си Марко настигнеш,
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Таман до порти си стигна
и Марко порти заключи.
Желю на Марко продума:
- Девет години да минат,
пак ще ти главата отрежа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013