* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Черка майка люто я проклина:
- Проклета да си, моя стара мале!
Защо мене у село не жени,
ем за момче, мамо ле, богато,
а ме даде у касапско село?!
Свекърва ми змия усойница,
ала свекор голем пияница,
а момче е върли харамлия.
Щом се стевни нему се съвиня.
Омръзна ми, мамо, омръзна ми
да му перем кървави кошули,
да му трием кървави ножове.
Вчера сутрин, моя стара мале,
донесе ми рука от юнак,
а на ръка пръстен бурманлия,
и на него име написано,
написано име - Маноилчо.
Като видях мамо, та припаднах
и на него така му говорих:
"Проклет да си, мое първо либе,
защо уби брат ми Маноилчо?"
А той мене така отговара:
"Темно беше, та го не согледах,
темно беше, та го не отминах!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013