* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви през гора зелена;
кат върви жално, милно плаче:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем,
ти за листец, горо сестро,
аз за мойта младост.
Твоят листец, сестро,
слана осланила,
а мойта младост, сестро,
мама осланила.
Че ме й, сестро, дала,
дет съм нещяла,
на едно лудо-младо.
Денем се крий
в дълбоки долини,
нощем ходи
по равни друмища.
Армаган ми носи,
все човешки глави,
все търговски.
Снощи вечер ми донесе,
братова ми ръка,
и аз я познах, сестро горо,
по златен му пръстен,
на пръстена, сестро,
братовото име.
Твоят листец, горо сестро,
пак ще да покара,
но мойта младост, сестро,
няма да се върне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013