|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Горо сестро, горо,
що не се зеленееш?
И ти, сърце мое,
що не се веселиш?
Тебе, сестро горо,
слана попарила,
мене, сестро горо,
мама оженила.
Твоят листец, горо,
пак ще да изкара,
мойта младост, горо,
няма да се върне.
Мене мама, горо,
лятос оженила,
лятос оженила
за едно лудо-младо.
Денем ходи, горо,
все по долините,
нощем ходи, горо,
все по равнините.
Армаган ми носи,
все мъртви юнаци,
все от долините,
все от равнините.
Снощи ми й донесъл
пак юнашка глава,
на дясната ръка,
с голям златен пръстен,
по пръстена познах,
мойто мило братче.
Павел, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|