|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Маринка, мамо, Маринка,
Маринка, булче хубаво,
тя си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господьо,
няма ли някои да дойде,
от Вельо да ме отърве,
от Вельо, баш хайдутина,
от Вельо, баш войводата?!
Че ми се вече додяло
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
хайдушки глави да крия!
Снощи ми Вельо донесе
кървава ръка юнашка,
на ръка пръстен имаше,
на пръстен име брайново.
Тоз Вельо, тоз хайдутина,
дано Го господ убие,
дето ми братче погуби,
моето братче - Иванчо.
Първомай, кв. Дебър; на меджия (СбНУ 61/2001, № 216 - "Хайдутин
донася на жена си ръката на убития й брат - 17").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|