* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мър, Продано, гиздава девойко!
От Бог нашла Проданина майка,
що продаде гиздава Продана,
че я даде мошно надалеко,
надалеко, дор при Църно море.
Девет деня, мо, по море ходи,
ам по сухо един Господ знае.
Бързе да беше на харен юнак,
и той беше хайдут харамия.
Деня са му порти затворени,
нощка му са порти отворени.
Вечер излезе, сред полунощ дойде.
Коня яха, кона шаронога,
на кон му са морни дисаги,
във дисаги до юнашка ръка,
на ръката пръстен мехурлия.
Де го виде гиздава Продана,
на либе си вели, отговори:
- Варай, варай, до първо любове,
тази ръка и пръстен братови ми мязат!...
А либе хи вели, отговори:
- Тъмно беше, либе, не го видях,
много бяха, не го познах...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013