* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Бегала Мара, Маро ле,
гукай ми, гукай, гълъбе,
през девет села в десето,
назад се не обръщала.
Кога се назад обърна -
по Мара идат, Маро ле,
Марини девет девери,
Марини зълви четири,
Марино либе - млад Кольо.
Мара се под път отбила,
свилен си пояс отпаса,
та го през круша преметна,
та се за гуша закукли.
Е, че пристигна млад Кольо,
бръкна си в десни джебове,
влашко си ноже извади,
свилен си пояс пререза,
па си на Мара говори:
- Оти се бесиш, Маро ле,
дали от свекър, Маро ле,
ил от свекърва, Маро ле,
или от девет девери,
или от зълви четири?
Мара на Кольо говори:
- Я не се беся от свекър,
от свекър, ни от свекърва,
нито от девет девери,
нито от зълви четири;
беся се, Кольо, от тебе -
деня си лежиш в механи,
нощя си вардиш по друми,
и мен омръзна, Кольо ле,
търговски глави да крия,
кървави ризи да пера!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013