* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздана Вельо продума:
- Омръзнало ми е, Вельо, бе,
от тоя Марко хайдутин -
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
остри ножове да трия!
Вельо Гроздани продума:
- Я, хайде, Грозданке, с мене
в Прилеп града да идем!
Че си Грозданка тръгнала
и си на Вельо пристала.
Вечерта, като се мръкнало,
Марко на порти похлопа:
- Я, излез, Грозданке, отвори!
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка й,
тя си на Марко продума:
- Твоята булка Грозданка,
тя си се днеска пристала
на тоя Вельо търговец.
Марко в обори влязъл
и си на конче продумал:
- Конче ли, мило байново,
ако Грозданка настигнем
с ориз ще те назобя,
с вино ще те напоя
и гривата ще ти позлатя!
Додето си Марко издумал,
че се на конче преметнал.
Посред път стигнали
и се конче уморило.
Марко се люто разсърдил,
че си на конче глава отрязал,
на гарвани и орли харизал.
Съблякъл дрехи юнашки,
облякъл дрехи просешки,
ходил и просякувал
и за Гроздана питал.
Стигнал до чешма шарена,
там си булка заварил,
негова булка, Гроздана:
- Леле, булка ли си, мома ли си,
дай ми водица да пия,
че с очи не виждам
и с крака не мога.
Гроздана му вода подала
и му ръка познала,
и си на просяк продумала:
- Дедо ле, просяко ле,
като отдалече идете,
чули ли сте нещо
за Марко Кралевити?
Марко на Гроздана продума:
- Ой те тебе, булка ли си, мома ли си,
днеска му бях в селото
и му четирийсет даваха,
и ми пръстена подариха,
пръстена, годенишкия.
- Я, хайде, дедо,
в къщи да идеме,
да си те тебе подариме,
дето ми вестта донесе.
Като в къщи отишли,
Гроздана на Марко продума:
- Разгръщай, дедо, торбата.
- Предната ми е скъсана,
задната - брашняна.
- Разгръщай, дедо, пазвата.
Когато Марко пазва разгърнал,
извади сабя триста метра дълга,
три ълга и три широка,
че си Гроздана съсякъл.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013