* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви през гора зелена,
в ръце носи дете пеленаче,
като върви жално, милно плаче:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернейме,
ти за твоито листа, горо сестро,
за мойта младост.
Твойто листа, горо сестро,
пак ще да покарат,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне.
Бог да бие, горо сестро,
мойта стара майка,
че не ме даде, горо сестро,
за първо ми либе,
а ме даде, горо сестро,
на едно лудо-младо.
Денем ходи, горо сестро,
все по кръчмите,
нощем ходи, горо сестро,
все по баш хайдути.
Денем носи, горо сестро,
все сладки рахати,
нощем носи, горо сестро,
все човешки глави.
Снощи вечер той донесе, горо сестро,
братовата ми ръка
и аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен,
но не смея, горо сестро,
нищо да му кажа,
да не би, горо сестро,
и мене да затрие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013