* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви по гора зелена,
като върви, като върви,
жално мило плаче:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем,
ти за твойто листе, горо,
аз за мойта младост.
Твойто листе, горо сестро,
от върли душмани.
Бог да убий, горо сестро,
мойта стара майка,
дет ме даде, горо сестро,
на туй лудо-младо.
Денем носи, горо сестро,
все сладки рахати,
нощем носи, горо сестро,
все човешки глави.
Снощи вечер ми донесе
братова ми ръка,
аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен,
но не смея, горо сестро,
дума да му кажа,
страх ме беше, горо сестро,
мен да не убие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013