* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Заплакала е партизанска майка,
партизанска майка пред гора зелена:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем,
ти за зелен листец, горо,
аз за свидно чедо.
Аз отхраних, аз отгледах
чедо партизанин.
През твоите букаци, горо,
в селски ятаци,
там той прекарваше, горо,
нелегален живот.
Ах, че го откриха, горо,
селски агентури,
ах, че го прибраха, горо,
зверски полицаи,
да го карат, изтезават,
да изказва, да предава
свидни си другари.
От влака се хвърли Марин
на гара София,
фашисти изплаши Марин,
полицаи разсърди.
Ах, че избяга Марин
в Трънски отряди,
ах, че му се падна, горо,
огън да поддържа,
огън да поддържа, горо,
отряд да спасява.
Отрядът е спасен, горо,
но Марин загина,
куршум го удари, горо,
в борческо сърце.
С усмивка издъхна Марин,
на палачи каза:
"Мъртъв ме мъчете, орди,
жив не ви се дадох!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013