* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Хаде, Яно, хаде, с мене на Сеймене,
с мене на Сеймене, майка ти умира.
- Нека умира, умира, баш да не остане,
не е гледала, по кога е дала.
Ме е дала, дала по Марка юнака,
по Марка юнака, Витоша хайдука.
Денем оре, копа, ночем хайдукуйе,
па ми носи, носи, се юначкье главе,
се юначкье главе, се от мое бракье,
па я си не смеем нигдем да и скрием,
нигдем да и скрием, че и мен че погуби.
Па ми носи, носи кървава махрама,
кървава махрама се от мойе снайе.
Па ме тера, тера, ночем да и перам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013