* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Магда в градина седеше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, да опустееш,
дето ме малка оглави, (2)
за тоя Жеко хайдутин!
Веке ми, мале, омръзна
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
Пък тази вечер донесе
една ми риза кървава,
и в ризата, мале ле,
една ми ръка човешка,
и на ръката злат пръстен,
и на пръстенът пишеше, (2)
на мойто братче името.
Викнах, мале ле, заплаках,
а пък Жеко ми думаше:
"Мъгла имаше, ма, Магде, -
не можах да го позная!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013