* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гьорги на Ганка думаше:
- Ганке ле, либе Ганке ле,
не ти ли, Ганке, дотегна
самичка жътва да жениш,
самичка копан да копайш
и дребни деца да гледаш?
Ганка на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, либе Гьорге ле,
не ми дотегна, Гьорге ле,
самичка копан да копая,
самичка жътва да жена
и дребни деца да гледам,
най ми дотегна, Гьорге ле,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия.
Снощи ми Гьорги донесе
една ми риза кървава,
в ризата ръка - дясната,
на ръка - пръстен сребърен.
Като го, Гьорге, аз видях,
видях го, Гьорге, познах го,
че е на мойто братченце,
на мойто братче Иванчо!
Гьорги на Ганка думаше:
- Ганке ле, любе Ганке ле,
прости ми, Ганке, прощавай,
мъгливо беше времето,
не можах да го позная.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013