* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, ти Божне ле,
мили Божне ле,
вече ми, Божне, дотегна
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия.
Снощи ми армаган донесе -
на мойто братче ръката
с пръстен бърмалия,
на пръстен пишеше името Богдан!
И си търговче минава,
и си на Грозданка пристана,
и си я от Богдан отърва.
Грозданка дума търговче:
- Ако ни Богдан улови,
главата ще ми отреже.
Търговче Грозданка дума:
- Аз ще те булка направя,
с було ще те закрия.
Ако ни Богдан срещне
и ми булче честити,
аз за кръстник ще го поканя.
И ей, Грозданка пристана,
и си с търговче замина.
Като из поле вървяли,
Богдан им насреща,
и поиска да я види,
и му булче честити.
Търговче Богдан думаше:
- Кръстник кумица не вижда,
докато не я венчае!
Аз ще те кръстник поканя.
И си Богдан отмина,
и си търговче замина.
Богдан си вкъщи отива
и си на порти похлопа:
- Я стани, булка Грозданке,
че ми порти отвори,
аз ти армаган нося.
Не е излязла Грозданка,
а е излязла майка му:
- Грозданка днеска пристана
на младото търговче...
Че се назад Богдан повърна,
че си търговче догони,
че му главата отряза,
на Грозданка очи извади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013