* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем, горо.
Бог да убие, кой майка не слуша,
както аз направих, горо.
Мен ме дава моята майка,
по тежко търговче, горо.
Аз отидох по върло хайдуче.
Денем лежи по хладни механи,
нощем варди по тесни клисури.
Всяка вечер си дохожда,
армаган ми носи, горо,
армаган ми носи - златна ябълка.
Снощи вечер дойде, горо,
армаган ми носи, горо,
армаган ми носи - братова ръка.
Познах я по златния пръстен,
па не смеях, горо, и нещеях,
нищо да му река, нищо не му рекох,
че ще ме, горо, млада да погуби.
Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем, горо,
ти за твойто листе, горо,
аз за мойта младост.
Твойто листе, горо сестро,
напролет ще дойде,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне вече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013