* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозденка по двор ходеше,
майка си люто кълнеше:
- Защо ме даде, майчице,
на Коля, на хайдутина?
Мен са е, майчо, додяло
кървави ризи да перам,
остри ножове да миям,
юнашки глави да криям.
Снощи ми, майче, донесе
моено братче рокона,
ръчица с златно пръстенче.
Яз си се викнах, заплаках:
"Ох, море, леле, Никола,
тая е ръка братова,
на мое братче едничко,
едничко, златно пръстенче!"
"Любе Грозденке, Грозденке,
тьовна бе мъгла паднала,
ситна бе роса роснала,
та ти братчено не познах!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013