* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ой, горо льо, слънце зайде, горо,
ой, горо льо, зад гора зелена,
из пътя вървеше,
младо булче, горо,
в ръце си носеше,
дете некръстено,
нито й миросано,
Булче гора дума:
- Черней, горо, черней,
двете да чернеем,
ти за зелен листец,
аз за първа севда.
Тебе слана слани,
а мен ме е майка ми,
рано оженила.
Да се провалеше,
да се просенеше,
мойта стара майка,
дето не ме е дала,
дето аз съм щяла,
ами най ме е дала
на туй лудо-младо,
на страшен хайдутин!
Денем лежи, горо,
на бели чаршафи,
нощем ходи, горо,
да пресреща, горо,
младите момчета,
да им взима, горо,
лятошната мъка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013