* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Снощи ойде Марко на Солуна
и доведе Солунка девойкя.
Отдалек ги майкя съгледала,
съгледала и па пресретнала.
Дома са ву рука целивали,
целивали, метаня правили.
Марко дума на стара си майкя:
- Аво, мале, аво, стара мале,
дай вечера да повечераме,
вечераме и да сбореваме!
Седнал Марко, юначки вечера,
мома стои и ич не вечера,
не вечера и па не сборева.
Марко пита своя стара майкя:
- Оти, мале, мома не вечера,
не вечера и па не сборева?
Тогай дума Солунка девойкя:
- Како, мале, язе да вечерам,
да вечерам и па да сборевам!
Снощи ойдох на чешми шарени,
там се сбрали моми и невести,
вода точат и от Марко думат -
цел ден орал, сва ноч хайдукувал!
Затова си язе не вечерам,
не вечерам и па не сборевам.
Кога заран петли пропояа,
я си ойдох у хладни яхъри,
па погреднах у свилни дисадзи,
у дисадзи свилна, бре, кошуля,
у кошуля рука от юнака,
на руката пръстен бурманлия,
на пръстеньо писмо изписано.
Тоя пръстен е от мойо брат,
затова си язе не вечерам,
не вечерам и па не сборевам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013