* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Рада майки си думаше:
- Мале ле, мила мале мо,
защо ме даде, мале мо,
Никола на хайдутина,
хайдутин, мале, разбойник?
Ката си вечер доходя,
глава и ръка донася,
тоз вечер, мале, пак доде,
пак доде и пак донесе
глава, мале мо, и ръка -
главата й, мале, стриковата,
ръката й, мале, вуйчовата.
Слушал ги Радина тейно,
той си във къщи увлезе
и си на Рада думаше:
- Радо льо, дъще милнинка,
хайде си у вас да идеш,
пък аз на дюген ще ида,
потора ще си изгена,
че у вас, Радо, ще дойдат,
на вратника ще повикат,
за Никола ш' те попитат,
пък ти им кажи: "Няма го!"
Със устом кажи - няма го,
с очи им намигни - той тука.
Рада си у тях отиде,
тейно й отиде на дюген,
че си потора изгена,
че у Радини отишли,
на вратника повикали,
за Никола попитали.
Пък тя им каза: "Няма го!"
Със устом каза - няма го,
с очи намигна - той тука.
Тий са във къщи увлезли,
Никола си уловили,
бели му ръце извили,
черни му върви развили,
бели му ръце вързали
и си Никола забрали.
Никола глава виеше
и си на Рада думаше:
- Аз тебе, Радо, аз тебе,
да мога, Радо, да мога
от темницата да изляза,
че у вас, Радо, да дойда,
да мога да те уловя,
къс по къс ще те направя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013