* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гена по двор ходи,
дребни сълзи рони
и майка си кълне:
- Провали се, мале,
проседне се, мале,
дето ме си дала
на Павли джелетин,
на Павли хайдутин.
Деня ходи, мамо,
из доли дълбоки,
вечер ходи, мамо,
из гора зелена.
Кога ми си дойде,
мокър кон довежда,
на мене го дава;
на кончето има,
сребърни дисаги,
а в дисаги има,
две глави юнашки,
и две десни ръце.
Едното е, мамо,
мойто милно братче,
аз си познах, мамо,
дясната му ръка,
сребърен му пръстен,
другото е, мамо,
неговото другарче.
Че ми викна Гена,
викна та заплака.
Павли Гена думаше:
- Мълчи, Гено, мълчи,
да не чуе, Гено,
твойта стара майка.
Тъмно беше, Гено,
в тъмно не го познах,
мъгла беше, Гено,
в мъгла не го познах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013