* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Рано й ранила Грозданка,
Грозданка, булка хубава,
рано ми, рано пред месец,
дваж ми по-рано пред слънце.
Бързо навънка излезе,
срещу се слънце обърна,
дор три се пъти прекръсти,
дор три поклона направи,
и си се Богу помоли:
- Божне ле, Божне високи,
смили се, Боже, над мене,
бактисах, Боже, сандисах
кървави ризи да пера,
острите саби да трия,
юнашки глави да крия.
Из пътя върви Никола,
Никола, хайдушки главатар,
той си кончето повъзпре
и си от конче той слезна,
и при Грозданка отиде,
и на Грозданка продума:
- Грозданке, булка хубава,
що си тъй рано ранила,
рано ми, рано пред месец,
дваж ми по-рано пред слънце?
Грозданка дума Никола:
- Никола, хайдут главатар,
бактисах, Никола, сандисах
кървави ризи да пера,
острите саби да трия,
юнашки глави да крия.
Хай ме, Никола, избави
от тоз ми Стоян хайдутин.
Никола конче продума:
- Конче ле, вихрогонче ле,
ха да ни нази отведеш,
далеч в гори занесеш,
с Грозданка, булка хубава.
Конче си с крака потропна
и си с глава замахна.
Никола Грозданка преметна,
силна кушия препусна.
Ето и Стоян пристига,
във къщи гледа разтворено,
в тъмни обори увлезе,
извади конче хранено
и си на конче продума:
- Конче ле, вихрогонче ле,
краката ти ще позлатя,
гривата ще ти посребря,
ако Грозданка настигнем,
Грозданка, мойта стопанка,
и назад да я повърнем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013