* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Бъдъчко дума Еленке:
- Еленке, сестро Еленке,
таз вечер що си кахърна,
кахърна, още жаловна?
Дали ти, сестро, додяло,
дет е батю ти хайдутин,
или ти й, сестро, додяло
остри си сабли да триеш,
юнашки глави да криеш,
кървави ризи да переш?
Еленка дума батьо си:
- Бате ле, бате Бъдъчко,
не ми е, бате, додяло,
дето си, бате, хайдутин,
нито ми й, бате, додяло
остри си сабли да трия,
юнашки глави да крия,
кървави ризи да пера.
Снощи си ази отидох
на хайдушкото кладенче
и там си, бате, заварих
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Всичките наред седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
Виндо им беше войвода,
и той юнаци думаше:
"Юнаци, верна дружина,
яжте и пийте, кардашлар,
умът си не изгубвайте,
таз вечер, кардаш, ще идем
у Бъдъчкини на гости.
Той има тежко имане,
той има сестра Еленка,
бир парче бияз сратлъ,
кърмъзъ алма янаклъ,
кьомюр гьозлю, каракъшлъ,
на бойче тънка, висока,
тие ний ще си вземеме..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013