* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръмени,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше,
и се на Бога молеше:
- Божке ле, вишни Господи,
мене ми се додея,
додея и ми омръзна,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия,
кървави ризи да пера!
Снощи си дойде млад Богдан,
млад Богдан, млада гидия,
кървава риза донесе,
в ризата бе загъната
една ми дясна ръчица.
На ръка има златен пръстен,
на пръстена е писано
на моето братче името,
на моето братче - Ивана.
Мене ми много домъчня,
не мога вече да търпя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013